Мирела Иванова и Дьорд Сонди са носителите на литературните награди за поезия „Пеньо Пенев“ за 2026 в Димитровград. Лауреатите получиха своите призове за принос в развитието на националната и световна литература на официална церемония.
„Тази награда е символ на стремеж, ценности и идеали, които до голяма степен ни липсват в нашето съвремие. За мен е изключително удоволствие, че точно вие сте тазгодишните лауреати. Получавайки наградата, Вие ставате част от историята на нашия град.“ казва кметът на Община Димитровград Иво Димов при връчването на отличието на 29-я лауреат Мирела Иванова. Той благодари специално на комисията по избора, председателствана от проф. Владимир Атанасов.
Мирела Иванова благодари за наградата и сподели, че за нея месец май е озарен от буквите, знанието, културата и поета Пеньо Пенев.
Българският поет, драматург, литературен историк и лауреат на награда „П. Пенев“ за 2022 г. и ректор на Нов български университет, проф. Пламен Дойнов представи своето лоудацио за тазгодишните лауреати.
Той определи Мирела Иванова като истински европейски поет на свободата, която знае как да не мълчи. „Тазгодишният лауреат на Националната литературна награда Пеньо Пенев притежава силата на словото да влезе в този несвършващ диалог, защото поезията предназначена да приютява и да спасява човек няма край“, каза в своето слово проф. Дойнов.
Председателят на Общинския съвет в Димитровград Гергана Кръстева връчи Международната награда “Пеньо Пенев” на шестия лауреат – унгарският българист Дьорд Сонди, който е превел над 11 000 страници проза, 20 000 стиха от българската литература от над 400 автори. Той също благодари за признанието и сподели възхищението си от топлото посрещане и изложбата „Архитектурата на една мечта“, която бе открита час преди награждаването. Развълнуван, той прочете част от свои преводи на унгарски на българска поезия.
Публиката се наслади на поезията на двамата лауреати. Церемонията започна със слово за Пеньо Пенев от уважавания литературен историк и председателя на комисията за избор на лауреатите проф.д-р Владимир Атанасов, преподавател в СУ „Св.Климент Охридски“. Стихове на Пеньо Пенев звучаха в изпълнение на ученици от ПМГ „Иван Вазов“, а музикантите от Акустично джаз трио допълниха магичната празнична вечер. Присъстващите имаха възможност да се насладят и на специално аранжираните литературни витрини на тазгодишните лауреати, подредени във фоайето на ГБ „Пеньо Пенев“, както и на изложбата с фотографии „Природи“ на Дьорд Сонди, любезно предоставена от Унгарския културен институт. С церемонията по връчване на отличията приключиха тазгодишните димитровградски поетични дни “Пеньо Пенев”.
Източник: https://haskovo.live
ДЬОРД СОНДИ е роден на 15 март 1946 г. във Феферниц, Австрия. Завършва унгарска и българска филология в Будапеща. От 1975 г. работи в Националната библиотека за чужди езици, където е главен съветник. От 1975 до 1979 г. е лектор по унгарски език в Софийския университет „Кл.Охридски“, където е гост-доцент в специалността „Унгарска филология“ от 1980 до 1981 г. и от 2004 до 2009 г. От 1991 г. е член на редколегията на културно-общественото двуезично списание „Хемус“, Будапеща. Директор на Унгарския културен институт и съветник при Посолството на Република Унгария в София (от 1999 до 2004). През периода 1980 – 1990 г. е отговорен редактор за българска литература в Издателство „Европа“ в Будапеща. От 1995 г. е главен редактор на списание „Полис“, а от 1999 г. – главен редактор на месечното списание за литература „Напкут“, през 2003 г. основава издателството с това име.
Превел е над 11 000 страници проза, 17 000 стиха от българската литература от над 400 автори – „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов, „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов, възрожденска проза от Паисий до Ботев, „Антихрист“ на Емилиян Станев, „Диви разкази“ на Николай Хайтов, стихосбирки на Блага Димитрова, Биньо Иванов, Николай Кънчев, Екатерина Йосифова. Автор е на повече от 200 статии (предговори, интервюта, изследвания, рецензии) на български и унгарски. Автор на учебник „Български език за говорещи унгарски“ и на унгарско-български разговорник, както и на две стихосбирки на български и една на унгарски език – „Припада диагоналът“, „За ек вам“ и една на унгарски език.
Носител е на отличията: Почетен знак на Българската академия на науките „Марин Дринов“ за приноса му в изследванията по българистика и в развитието на културните връзки между Унгария и България, почетен знак „1300 години България“ , орден „Кирил и Методий”, петкратен носител на награда за отличен литературен превод от Министерството на културата на Унгария , Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, награда „Златно перо“ за постижения в областта на изкуството и културата, плакет и грамота „Отец Паисий Хилендарски“ на Министерството на образованието и науката за заслуги към българското образование, Национална награда за художествен превод „Стоян Бакърджиев“, „Златен будилник“ на програма „Христо Ботев“ на БНР. „Златен век“ на Министерството на културата на България , орден „Жан Moне“. Дьорд Сонди е носител на държавна литературна награда „Атила Йожеф“ в Унгария – за постижения като поет, преводач и деятел в културно-просветната област. През 2016 г. за 70-годишнината му на български излиза сборникът „Мостът на езика. В чест на 70-годишнината на Дьорд Сонди“, съдържащ текстове от и за него.
Вдъхновението на езика
Laudatio при връчването на Международната литературна награда „Пеньо Пенев“ на д-р Дьорд Сонди
Лауреатът на Международната литературна награда „Пеньо Пенев“ за 2026 година д-р Дьорд Сонди е унгарски поет, преводач, езиковед, издател и виден българист. Бил е отговорен редактор за българска литература в издателство „Европа“ в Будапеща, гл. редактор на списание „Напут“, директор на Унгарския културен институт в София, основател на издателство „Напкут”, в което издава няколко десетки от български автори. Член на Съюза на унгарските писатели. Автор е на две стихосбирки на български и една на унгарски език. Превел е над 11 000 страници проза, 20 000 стиха от българската поезия (над 400 автора), сред които: „Записки по българските въстания“ от Захарий Стоянов, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, възрожденска проза от Паисий до Ботев, „Антихрист“ на Ем. Станев, „Диви разкази“ на Н. Хайтов, стихосбирки от Блага Димитрова, Константин Павлов, Биньо Иванов, Николай Кънчев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова и др., на сборници от Станислав Стратиев и Иван Кулеков. Съставител и преводач на антологии на българската литература в Унгария, по-важните от които са: „Бронзови мигли. 125 години нова българска лирика” (2002), „Полковника-птица” (Съвременната българска драматургия, 2009), „Ябълки” (Антология на съвременната българска проза, 2009), „Различна тишина“ (двуезична антология на българското хайку) и много други издания.
Това наистина е възможно най-краткото резюме на приносите на д-р Сонди. Каквото и да бъде изброено от многобройните негови дела и творби на унгарски и на български, ще ни убеди в бъбривата недостатъчност на библиографския списък. Затова нека зададем други въпроси: Какво стои зад превода на унгарски на „Записки по българските въстания“? Как точно се укротява на чужд език езиковата стихия на Захарий Стоянов? Как е възможно да бъде пресътворен в друга лексика и в друга културна среда менталния свят на „Бай Ганьо“? Що за майстор трябва да се справи с хилядите стихове, рими, метафори и прочее фигури в поезията на десетки български поети от ХХ и XXI век? И каква дързост трябва да притежава този виртуоз, за да започне да пише стихове направо на български – негов нематерен език – така, че да покаже на българите недостигнати от самите тях дълбини на тяхното слово, на нашето слово?
Не намирам днес друго обяснение освен това: Дьорд Сонди е обладан от вдъхновението на езика. Известно е, че той е може би най-ярката личност, която обитава една огромна и свободна българо-унгарска езикова вселена, а неговите преводни и авторски книги, неговите списания и публични акции са звездите в тази вселена.
Дьорд Сонди никога не е следвал „задължителните списъци” за превод, а се е хващал там, където други преводачи са се отказвали: той работи с предизвикващи автори, които са изпитание за преводаческото умение; пресътворява текстовете, като им дава уникално битие – българското слово звучи на унгарски, без да е буквализирано подобие, а си е нещо като българска душа, пееща на унгарски език. В преводите на българска поезия Сонди е пряк наследник на легендарния Ласло Наги. Днес няма друг, който едновременно да знае езика и да владее формата на онази гранична зона между двете литератури, където възникват прекрасните същества на взаимното разбиране.
Годините, в които Дьорд Сонди беше директор на Унгарския културен институт в София (1999-2004) останаха като златна епоха в общото битие на две литератури и култури. Тогава пространството на ъгъла на „6 септември” и „Аксаков” в столицата се превърна в място и за българската литература и култура. Да оставим безбройните прояви – тях все пак има кой да брои. По-важното е, че там и досега две литератури и култури се срещат и остават в такава прегръдка, че никой не може да ги раздели. Как една нация като унгарската пренебрегва всякакви свои егоистични рефлекси – ето това показа д-р Сонди на всички.
Вече е отбелязвано: „Дьорд Сонди е едновременно чужденец-и-българин, българин-и-чужденец. Няма друг българист от чужда националност, който толкова естествено и пълноценно да участва в съвременната българска литературна ситуация. И да е фактор в тази ситуация. Отдавна той е много повече от виртуозен медиатор между унгарската и българската литература. Сонди е едноврменно и Там, и Тук, гаранция за една българо-унгарска цялост – пространство, което жадно се простира по протежението на Дунав…“
Днес, когато позаспали до скоро империи отново се събуждат и по навик застрашават с агресия и асимилация уж „по-малки“ народи и култури, ние виждаме как личности като Дьорд Сонди – чрез дела и творби – сочат всекидневната алтернатива на бездарието и насилието – просветената свобода. Такива като него умножават жестовете и думите на солидарност между българи и унгарци, работят за същностното разбиране между т.нар. „малки“ култури и в крайна сметка извайват пределите на друга империя, населена от свободни хора. Нека условно я наречем Империя на езика и разбирателството, която откроява и защитава нашата обща – българска, унгарска, европейска – идентичност.
И нека гледаме на тазгодишната Международна литературна награда „Пеньо Пенев“ като знак за нашата благодарност и признателност към един от виртуозните създатели на тази Българо-Унгарска империя на духа и словото – д-р Дьорд Сонди.
Пламен Дойнов
14 май 2026 г., Димитровград