1. Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?
Започнах да снимам, а след това да посещавам кръжоци като ученик. На 16 години избрах това поприще и ако се наложи, отново бих го избрал.
2. С какво се гордеете най-много в творческия си път?
С много неща се гордея и би ми било трудно да спомена само едно от тях. Гордея се с много от творбите си, изготвени не с художествена цел, с рекламите и книгите, но и със самостоятелните ми проекти, свързани с привързаността, и с блестящите ми студенти.
3. Как протича един Ваш обикновен ден?
Всичките ми дни са различни, но обикновено всеки ден съм зает със студентите ми, с техните фотографии, с моите фотографии и, разбира се, със семейството ми.
4. С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?
Прекарвам много време най-вече със семейството и приятелите си, обичам да слушам музика, да ходя на концерти или да гледам снимки, да чета, да бърникам старите си коли, да се разхождам, а напоследък и да спортувам.
5. Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?
Да се занимава с това, което наистина обича да прави и да се задълбочи в него колкото е възможно повече, но в същото време да наблюдава зорко и критично какво се случва около него с хората и със света.
6. Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?
Много пъти съм бил в България, почти всяка година идваме тук със съпругата ми, с децата ми, понякога и с приятели. Много спомени ме свързват със страната ви, с културата ви, с хората. Музиката, природата, манастирите, часовете, прекарани с роднините на съпругата ми, с приятели, а най-запомнящи се са срещите по неведомите пътища. Обичам да си припомням дните от 90-те години, когато посетих Студентския град, докато съпругата ми учеше в София.
Източник на снимката от заглавната страница: https://capacenter.hu
