1. Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?
Да, сега със сигурност зная, че бих избрал този житейски път и съм много благодарен на съдбата и семейството си, че това призвание ме “намери“ още на млади години, и че от първата минута съм получил цялата професионална и човешка подкрепа за него.
2. С какво се гордеете най-много в творческия си път?
Това е много добър въпрос! J Може би с това, че от най-ранно детство си поставих за цел винаги да мога да се уча, да се развивам, благодарение на което от време на време мога да надхвърля границите си. За мен това е едно от вай-важните неща в живота.
3. Как протича един Ваш обикновен ден?
Сутрин ставам в 6:30, обикновено от 8 преподавам в Музикалната академия, следобед композирам, вечер от 6 свиря на орган на месата, после репетирам и отговарям на имейли.
Но това наистина е само един обикновен ден…
4. С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?
Имам свободно време единствено ако сам си го създам, но и това е вероятно само в определени периоди от годината. Още преди много години обаче включих редовните физически упражнения в ежедневието си, освен че пазят здравето ми, те ме и разтоварват. Другото ми хоби е ЛЕГО-то.
5. Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?
Много е трудно да обобщя в една мисъл всичко онова, което съм преживял през годините. Освен това всички сме различни, а това не прави по-лесно формулирането на общи полезни съвети. Въпреки това смятам, че с каквото и да се захванем в живота, запазването на физическото, душевното и менталното ни здраве е задължително, за да отстояваме мястото си в делниците.
6. Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?
За съжаление още не съм бил в България, но все пак имам един личен спомен, свързан със София. Баща ми, органистът Андраш Вираг също е свирил в София в началото на деветдесетте години. Ясно си спомням как като малко момче го чаках да слезе на летище Ферихед 2 след полета си от София. Винаги ще си спомням момента, когато излезе иззад разтворилите се врати и отново си беше у дома.
