Ищван Берец: блицинтервю

1. Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?

Подготвях се за юрист, от което както аз, така и светът се спаси, когато спечелих първия телевизионен конкурс за народна музика и танци „Литна паунът“ и ме поканиха едновременно за две хубави задачи – да създам хореографията на „Витяз Янош“ в Националния театър и да поема позицията на художествен ръководител на Музикалния дом в Буда „Фоно“. Така окончателно смених тогата с шапка. Живея от това, което най-много обичам, и това е така дори и да не е било изцяло мой избор, а с малко помощ от Всевишния.

2. С какво се гордеете най-много в творческия си път?

На много места съм бил, на много хора, живеещи в друга култура, съм имал възможността да отнеса колективната памет, втъкана в танците и песните на тази привидно малка нация, както и радостите и скърбите й – и може би с това да разнеса добрата слава на унгарците. Но ме изпълва с гордост – което е и залогът за обновлението ми, – че мога да поддържам лично приятелство с живи и днес селски майстори, които са родени във времето на традиционната култура, а не в мейнстрийма, не в сценичното изпълнителско изкуство.

3. Как протича един Ваш обикновен ден?

Днешният например започна със съвещание в Музикалния дом в Буда „Фоно“, което беше последвано от обсъждане и репетиция със състава „Мужикаш“, отбелязващ тази година 50-годишния си юбилей, с които винаги е голяма чест да имам съвместно изпълнение. След това ще разговарям с моя приятел, артиста и режисьор Атила Виднянски младши за едно бъдещо танцово представление, после отивам на репетицията на спектакъла, подготвян в памет на големия поет на унгарската революция Шандор Петьофи, следват репетиции, подготовка за утрешната хореография, за която една от най-големите днешни живи легенди на унгарските народни танци – танцьорът-хореограф Золтан Журафски, художествен ръководител на Унгарския национален танцов ансамбъл – ме покани заедно с други млади творци.

4. С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?

Зареждам се предимно от срещите с живи Майстори, което най-често означава и близост с природата, свежия въздух. Най-вече ме отпускат планините, планинският туризъм, спането на палатка там, но обичам да карам колело и сноуборд. Ако става въпрос за градски занимания, то тогава се зареждам от театъра и класическата музика.

5. Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?

Човек трябва да пробва да живее за страстта си и да влага в нея времето и енергията си. Без дисциплина и старание любовта към каквото и да било едва ли ще постигне целта си и ако може да бъде обърнато в полза на обществото, тогава то е верният път. Пожелавам им вяра и издръжливост по този трънлив, но прекрасен път.

6. Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?

Като всеки влюбен в народното изкуство човек съм страстен почитател на българското полифонично пеене, на хората и прекрасните народни носии. Като юноша 5-6 години ходих с гуменки, по-големите с няколко номера панталони на баща ми и една българска торбичка. Неизразимо прекрасна и разнообразна култура, която винаги ме е вълнувала до дън душа. За пеенето и танците знаете неща, които знаят малцина по света. Въпреки възхищението си досега съм бил в страната ви само веднъж, по-конкретно във Варна, където бяхме гост-изпълнители на една европейска радио-конференция.