Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?
Пътят до тук беше лъкатушен. Първоначално се подготвях за учителка по унгарски език, после ме приеха в Университета за филмово изкуство, специалност „телевизионна режисура“, но там имах толкова фантастичен преподавател по история на изкуството, че разбрах, че трябва да избера това поприще. И днес обичам тази наука, много ми харесва и да преподавам. Не бих избрала друго, защото в историята на изкуството има и аналитична, и творческа страна и двете много добре се съчетават. Като изкуствовед правя много неща, изследвам, пиша, организирам и откривам изложби, преподавам и дори ми остава време да пиша детски книжки.
С какво се гордеете най-много в творческия си път?
Имах възможността да организирам големи изложби, за творчеството на класическия унгарски художник от края на ХIХ и началото на ХХ век Ищван Чок, за света на илюстрованите списания от ХIХ век, за историята на детското изобразително изкуство, за периода от 1960-70-те години на унгарската графика, а в последните години - за художественото отразяване на алкохола. Наред с това съм горда с книгите, обобщаващи научните ми изследвания, както и с книгите си за деца.
Как протича един Ваш обикновен ден?
Ставам рано, подготвям се за часовете си (след 30-годишна преподавателска дейност все още редовно преглеждам записките си), провеждам часове, присъствам на професионални съвети, старая се да отговоря на безкрайните си имейли, както и да чета концентрирано и да пиша един-два часа. През изминалите дни например целият ми дневен ред се преобърна, защото от сутрин до късно вечер редях изложбата за пиянството.
С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?
Най-вече със спорт, обожавам да карам колело (в Будапеща има прекрасни алеи за велосипедисти по двата бряга на Дунава), обичам плуването, джогинга, където е възможно ходя пеша, а отскоро се занимавам и с шестмесечната си внучка.
Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?
Да си изберат професия, която страстно обичат. Това струва повече от високата заплата. Вътрешната мотивация дава размах и усещане за успех. Ако се случи, да не се страхуват да сменят професията, защото животът е прекалено кратък, та да го прекарваме под знака на лоши решения.
Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?
Досега не съм била в България, радвам се на поканата, чакам събитието с интерес. Интересува ме как мислят българите за нещата от нашия свят и по-специално за шансовете на илюстрованите книги. Много обичам морето, така че Бургас е от особен интерес за мен.