Виктор Хорват: блицинтервю

1. Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?
Не мога да кажа кога съм я избрал, според мен това стана постепенно. На десетгодишна възраст си съчиних една пиратска история, а по-късно, може би в казармата, започнах да пиша и стихове. Но също така рисувах и се занимавах с музика, с две думи изобщо не е сигурно, че в един следващ живот бих бил писател. Важното е композирането, създаването, играта, спасяването на света.

2. С какво се гордеете най-много в творческия си път?
С наградата за литература на Европейския съюз. Но подозирам, че това е само хюбрис и ще е по-добре да се гордея, ако с писанията си съм помогнал на няколко души да понасят света и себе си.

3. Как протича един Ваш обикновен ден?
През лятото или седя в градината пред компютъра, или се излежавам с книга в ръка, или се разхождам в гората. През зимата пиша и чета в библиотеката, защото ме побърква да спя, да се храня и т.н. там, където работя. Така се чувстват хората, които нямат официално работно място - налага ни се специално сами да търсим ритъма на дните си и начини да се озоваваме сред хората. За целта е подходящо и преподаването, стига да не е на пълен работен ден.

4. С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?
Няма ясна граница между работата и свободното време. Четенето, преподаването се сливат с писането и докато плувам, играя футбол или спя, задачите подсъзнателно или съзнателно ме следват. Според мен с всеки е така. Всичко взето заедно: важен е контактът с природата. И с останалите клонове на изкуството.

5. Какъв съвет, напътствие бихте дал на един начинаещ?
Да се замислят над това, че всички неща, които днес приемаме за различни клонове на изкуството, имат общи корени и тези корени се откриват в структурата. И това откриване може да се научи, нещо повече, трябва да се научи, тоест изкуството е 98% професионализъм. Необразованият гений е просто дилетант. Специализираното познание е нужно, за да може онова, което работи в писателя, да е полезно и за останалите. Ако това, което пишем, е неприложимо при останалите хора, пак може да сме сътворили нещо хубаво, но то вече не е изкуство, а например автотерапия.

В обобщение: да се учим от мъртвите писатели и да работим за читателя.

6. Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?
Да. В юношеските ми години често летувахме на морето, тогава с родителите ми, а през 80-те години с приятелката ми отидохме на един нелегален нудистки плаж (страшно изгоряхме на местата, прикривани дотогава от банските). През последните няколко години посетих литературни събития в София и Русе.

Много харесвам България. От една страна заради природата, планините и морето, от друга - заради културата, архитектурата, историята. Двамата ми сина свирят и балканска музика, а в българската фолклорна музика присъстват дивата непредвидимост и уютът на Изтока. И носталгията – по това, което съм преживял не в България, а в детството си в Унгария. България остана по-незасегната. Последния път в Русе влязох през отворената врата на едно основно училище, огледах се в коридора и на спортната площадка – това беше детството ми.

null