При трагични обстоятелства след изчезването си преди няколко дни е починал унгарският поет Лорант Кабаи (1977-2022).
Лорант Кабаи е роден на 23 март 1977 г. в град Мишколц. Публикува редовно от 1993 г. Стиховете, прозаичните му текстове и преводите му излизат в множество унгарски литературни списания като "Уй фораш" (Нов извор), "Кортарш" (Съвременник), "Алфьолд", "Елет еш иродалом" (Живот и литература), "Калиграм" и др. Редактор основател на списание "Мюут" (Пътя на изкуството). Последната му стихосбирка "Моаре" излиза миналата година. Носител на наградата "Льоринц Сабо" за поезия. Участник в множество унгарски и международни общи изложби с графики, фотографии и картини, самостоятелните му изложби са дванайсет.
Поетът, писател и визуален артист е известен в унгарското литературно пространство като К. Кабаи и под псевдонимите Лаура Шпигелман и kkloor.
Стихотворението му "започна като най-обикновена събота" беше включено в Конкурса за превод на унгарска съвременна поезия и литература през 2020 година. Журито тогава не присъди първа награда, затова поместваме превода, спечелил втората награда (пр. Елица Климентиева).
Ето и част от думите на председателката на журито - Светла Кьосева: "При поезията преводачите трябваше да се справят със стихотворение на Лорант Кабаи. На пръв поглед то не крие големи трудности – няма рими, брой на сричките, вниманието може да се съсредоточи изцяло върху съдържанието и неговото предаване на хубав и поетичен български език. Стихотворението е предизвикателство за преводачите, защото е израз на авторовия стил, с който би следвало да се съобразят при превода, за да може българските читатели на Кабаи, подобно на тези, които го четат в оригинал, да добият автентична представа за нестандартния почерк на поета. След като дори името на автора и на Будапеща са изписани с малка буква, за всички е ясно, че става въпрос за съзнателно избрана от поета стратегия."
Стихотворението на унгарски език
KABAI LÓRÁNT
egészen hétköznapi szombatnak indult.
felkeltem, kávét főztem az enyhe másnappal mit sem törődve.
szorongtam egy sort, ahogy a majdnem felhőtlen égre néztem
a belső udvar szűk perspektíváján keresztül. a napot nem láttam.
ki akartam nyitni egy sört, de inkább ittam még egy kávét,
dohányoztam, majd mikor már nagyjából megnyugodtam,
visszafeküdtem kedvesem mellé az ágyba, megöleltem.
éles képek sorozata futott le előttem, „csak úgy” bevillantak
innen-onnan, valós és képzelt közt ide-oda kíméletlen ugrálva;
rengeteg vér a járdán, szerencsétlenül esett a görcsroham alatt el,
harckocsik budapest utcáin, ahol hiába keressük egymást,
idegenek között eszmélek másfél éves koromban egy műtőben,
és a minapi mocskos rémálom minden apró részlete is –
a tévét be se kapcsoltam. szerelmeskedtünk, majd reggeliztünk,
terveztünk ebédet, nagy sétát, kikerültek az új festmények a falra,
eszünkbe se jutott tüntetésre vagy könyvfesztiválra menni.
a barátom hívott, ittam vele a sarki pokolban,
hazaérve mégsem főztünk nokedlit, de végre sétáltunk,
néztük a kacsákat a félbevágott csónakázótavon,
hallgattunk gyerekzsivajt. jó volt élni. aztán meghaltunk.
И на български в превод на Елица Климентиева
лорант кабаи
започна като най-обикновена събота.
станах, направих кафе без да обръщам внимание на снощното препиване.
обзет от безпокойство, гледах почти безоблачното небе
през тясната перспектива на вътрешния двор, не видях слънцето.
щеше ми се да си отворя бира, но вместо това изпих още едно кафе,
пуших, после, когато се поуспокоих,
се върнах обратно в леглото при любимата и я прегърнах.
серия ярки сцени пробяга пред погледа ми, явяваха се „просто така”;
лутаха се насам-натам, неумолимо преминаваха от реално във въображаемо, ту тук, ту там;
много кръв по тротоара, лошо падане,
танкове по улиците на будапеща, където напразно се търсим,
идвам в съзнание почти двегодишен, сред непознати в една операционна,
сещам се за всички дребни детайли на днешния ужасен кошмар -
така и не включих телевизора. любихме се, после закусихме.
имахме планове за обяд, за дълга разходка, окачихме новите картини на стената.
въобще не сетихме да ходим на протест или на литературен фестивал.
обади ми се приятел, пихме в ад на ъгъла,
когато се прибрах така и не сварихме макарони, но най-накрая се разходихме,
наблюдавахме патиците в прерязаното през средата езеро с лодки,
слушахме детската глъч. беше хубаво да се живее. после умряхме.
Почивай в мир, Лорант Кабаи!
Източник: https://litera.hu