Напусна ни актрисата Мари Тьорьочик

Унгарската актриса Мари Тьорочик почина на 85-годишна възраст. Мари Тьорьочик е трикратен носител на наградата "Кошут", но и на множество други награди. Актрисата, която до 2017 г. активно се снимаше и играеше на театрална сцена, преди месец постъпи в болница.

Кариерата си Мари Тьорьочик започва през 1955 г. с участието си във филма на Золтан Фабри "Люлка". Ролята, в която актрисата изгрява само на 20 години, действително е повратна в нейния живот. Филмът е показан в Кан през 1956 г. и веднага е номиниран за "Златна палма". Кариерата й буквално се изстрелва нагоре: в периода 1957-1960 са показани 12 филма с нейно участие, тя е главната героиня във филма на Фабри "Анна Едеш", Веронка в "Чадърът на свети Петър" от режисьора Бейи, тя изиграва Бела в адаптацията от 1960 г. на "Бъди добър до смърт". Постига всичкото това, като учи до 1958 г., от 1954 г. е студентка в унгарския Висш институт за театрално и филмово изкуство, в началото в специалност "оперета". Поради постоянните снимки пропуска доста от материала в университета. По време на тържеството на дипломантите тя има още три неположени изпита, затова вместо диплома получава само цвете от директора на институцията.

В началото на следването си тя използва името Мариан Тьорьочик. Носят се различни легенди по чий съвет във втората половина на 50-те години на ХХ век и защо тя приема името Мари. Според разказите на Тьоьрочик след успеха на "Лилиомфи" и "Люлка" "режисьорът Золтан Фабри мърмореше, че и в двете фамилни имена го има звукът "ч", на всичкото отгоре и двете са Мариан". Тьорьочик отвръща, че държи на фамилията си, при което операторът Барна Хеди й казва: "Знаеш ли как трябва да те наричат? Мари Проклятието. И наистина, щом за Ясаи името Мари е било добро, нека то бъде добро и за теб! Бъди Мари Тьорьочик."

Така се ражда Мари Тьорьочик, която след университета веднага става член на трупата на Националния театър, без диплома.

Благодарение на премиерата в Кан на "Люлка" за нейната първа филмова роля пишат и чуждестранните вестници.

Театралната й кариера се развива променливо чак до завръщането й през 2002 г. в Националния театър. От 1979-1980 е творчески ръководител на Театър "Кишфалуди" в Дьор, от 1980 г. в продължение на 10 години е член на трупата на "Мафилм". Между 1990 и 1993 г. играе в Театър "Сиглигети" в Солнок - една от нейните паметни роли тук е в "Сто години самота", - последван от Творческия театър, след това е директор на Театър "Талия". Много пъти гостува и в Театър "Йожеф Катона" (Будапеща).

За пръв път здравословното й състояние се влошава тежко през 2008 г., по време на рутинен преглед кръвообръщението й се срива, сърцето й спира и изпада в кома. След това през 2017 г. близо една година е лекувана в болницата "Маркушовски" в Сомбатхей.

След срива през 2008 г. лекарите с дни се борят за живота й и не само я спасяват, но и се връщат съзнанието, паметта и двигателните й умения. На откриването на филмовия преглед на унгарското кино през 2009 г. тя произнася реч.

"Върнах се от най-красивата смърт. Най-красивата, защото дори не я забелязах. Боя се от смъртта, боя се от страданието и подозирам, че сега ме очаква друг вид смърт." - казва актрисата за състоянието си през 2008 г. в интервю за сп. Йеленкор (Съвремие) през 2009 г. Дали е предполагала, че този друг вид смърт ще я накара да почака още дванайсет години, никога повече няма да научим.

По материали от https://telex.hu

На българските зрители Мари Тьорьочик е известна с филмите: Аурора бореалис - Северно сияние/Aurora Borealis - Éjszaki fény (2017), Суинг/Swing (2014), Сияен път/A fény ösvényei (2005), Една седмица в Пеща и Буда/Egy hét Pesten és Budán (2003), Съншайн/A napfény íze (1999), Отделението/A részleg (1995), Дневник за моя баща, за моята майка/Napló apámnak, anyámnak (1990), Магарешка кашлица/Szamárköhögés (1987), Моя любов, Електра/Szerelmem, Elektra (1974), Любов/Szerelem (1971), Пътуване около моя череп/Utazás a koponyám körül (1970), Момчетата от улица Пал/A Pál utcai fiúk (1969), Тишина и вик/Csend és kiáltás (1967), Чучулига/Pacsirta (1963), Анна Едеш/Édes Anna (1958), Люлка/Körhinta (1956).