Соня Йончева, Фото: Хавиер дел Реал / Javier del Real
Името на българското сопрано Соня Йончева става известно на публиката, след като през 2010 печели конкурса за изпълнители „Опералия“ на Пласидо Доминго. След големия пробив тя завладява всички значими световни оперни сцени, чувства се в свои води в нюйоркската Метрополитън опера, в миланската Скала, в лондонската „Ковънт гардън“ опера и в берлинската Щатсопера. При нас пристига на 8 ноември с програма, съставена от произведения на Пучини и композитори-веристи.
– Започнали сте обучението си в Пловдив, следва Консерваторията в Женева, където през 2009 придобивате майсторска степен. Какво промени в светогледа ви средата, в която се озовахте в Швейцария?
– Швейцария е тиха, чиста, мирна, спокойна страна, пристигайки там, веднага ме завладя атмосферата на свободата. Веднага усетих, че съм намерила дом и действително: оттогава живеем тук.
– В едно интервю силно наблягате на вредните въздействия на ограничаването, както и че искате да изпробвате всеки стил, да станете майстор във всяка част на репертоара. Започнала сте като барокова певица: докъде стигнахте, какво успяхте да завоювате и какво планирате за бъдещето?
– Бароковата музика открих благодарение на Уилям Кристи, когато имах възможността да се включа в програмата му Jardin des Voix (Градина на гласовете) за образоване на млади певци. Докато пеех барок, всички очакваха от мен да се занимавам само с това. След това започнах да пея италианския репертоар и започнах да получавам непрекъснато предложения за такива роли. Аз обаче обичам да изпробвам различни неща, мразя рутината. Според мен тя е убийствена за един артист.
Не мога да си представя да пея едно и също през целия си живот, за мен това е невъзможно.
Естествено валиден е и подходът някой да предпочита стабилността, ролите, които познава, в които е добър, това също мога да го разбера. Моят подход обаче е различен. Замислих се, че животът е кратък, а кариерата на един певец е още по-кратка. Искам да открия толкова нови неща, колкото ми е по силите.
– Възможно ли е на по-късен етап от кариерата си да пеете и Вагнер?
– Разбира се, например Елза от Лоенгрин, най-италианската опера на Вагнер. Вагнер и без друго е композиторът, който зарежда човек с извънредна енергия. Колкото пъти пея в различен стил, толкова пъти изпитвам важни въздействия, които ме отвеждат напред в кариерата и ме обогатяват като артист. Неведнъж се случва да използвам придобития по-рано опит в по-късната си работа. Това подпомага развитието ми.
– Вие сте еднакво отворена и стилово, и жанрово: сътрудничили сте си с известния композитор на филмова музика Владимир Косма, пяли сте с Елвис Костело и със Стинг. Еднаква постановка за гласа ли използвате, когато пеете поп и класическа музика?
– Двата репертоара изискват различна техника, но тъй като в юношеството си бях джазпевица, зная как трябва да използвам гласа си в този жанр, това не е новост за мен. Обичам да слушам Ела Фицджералд, Барбара Стрейзънд, Нора Джонс, тези певици с прекрасни, чувствени гласове. Напоследък обаче не се ангажирам с такива изпълнения на сцена.
– Вие сте съпруга, майка на две деца, съпругът ви е диригентът от арменско-венецуелски произход Доминго Хиндоян. Колко време ви остава за семейството?
– Когато съм у дома, се старая да съм стопроцентова майка и съпруга. Естествено в живота ни много силно присъстват и моята работа, и тази на съпруга ми, същевременно се стремим да прекарваме пълноценно времето си един с друг и с децата. Водим нормален, делничен живот, което според мен е възможно най-здравословното за един артист.
Тогава можем напълно да се откъснем от понякога много уморителния свят на шоубизнеса и това прави живота ни наистина пълноценен.
От тази гледна точка пандемията ни се отрази благоприятно, най-сетне намерихме време да сме непрекъснато заедно, да не се налага всяка седмица да сме в различни точки на света и да работим по различни задачи. Беше период на изпитание за човека, но ако го погледнем откъм положителната му страна, за нас той донесе много мили и задушевни минути у дома. За щастие никой от семейството ни не се зарази, ние самите не се сблъскахме с последиците от болестта, а също и приятелският ни кръг. Същевременно видях какво изпитание означаваше за други и колко зле се отрази на музикалната индустрия, това ме натовари емоционално.
– Каква е връзката ви с вашата родина България?
– Старая се всяка година да я посещавам, но тези случаи за съжаление най-често са кратки. Когато съм у дома, най-често имам и изпълнения. Много съжалявам, че нямам време за истинска ваканция в България, защото с радост бих преживяла отново тази емоция, но когато хората са на почивка, артистът обикновено е зает, ходи по фестивали, изнася концерти, а след това започва трескавият есенен сезон.
Тази година за щастие стигнах до България за една галавечер с Пласидо Доминго и прекарах там девет дена, но повечето от тях преминаха в напрегната работа. Концентрирахме се концертът да мине гладко, заради това едва ми остана време да се отбия у дома. Обаче поддържам много добра връзка с българската публика, тя има специално място в сърцето ми.
– В Будапеща ще изпълните арии на Пучини и на италиански веристи. Какво означава за вас този сегмент от репертоара?
– Програмата включва многобройни различни произведения на множество композитори, от роли, които вече съм изпълнявала, или ще изпълнявам в бъдеще. За последно бях в Будапеща през 2019 г. и сега съм подготвила програма, в която унгарската публика да чуе различни от тогавашните творби. Една част от ариите е определено популярна, наред с тях обаче ще има и по-слабо познати, защото откривателството винаги е радост за мен.
– В Унгария, наред с поканата на Операта, сте били и на Фестивала „Барток Плюс“ в Мишколц. Какви спомени пазите от страната?
– Бях там преди пет години, придружаваше ме брат ми. За съжаление посещението беше кратко, но си спомням, че се чувствахме добре, хапнахме много вкусни ястия и си купих няколко чудесни билкови чая.
– Сега за пръв път ще сте на сцената на Двореца на изкуствата: какво очаквате от тази вечер?
– Слушала съм каква чудесна акустика има голямата зала на Двореца на изкуствата. С вълнение очаквам да пея там и да се срещна с публиката, защото е чудесно една концертна зала да има добра акустика, но още по-чудесно е, когато е пълна с хора.
Първоначално статията е издадена в списание „Мюпа Магазин“.
Източник: https://papageno.hu
Фото на заглавната страница: Хавиер дел Реал / Javier del Real