Вчера, 16 септември, на официална пресконференция на кинолитературния фестивал Синелибри бяха представени официалната визия, партньорите, спонсорите, международното жури и филмите на седмото издание на фестивала, посветено на писателя Данте Алигиери. Филмите ще се излъчват паралелно и онлайн на neterra.tv. Представени бяха гала-вечерите на различни държави - Финландия, Унгария, Португалия, Испания, Германя, Италия, Франция и Ирландия.
Унгария тази година ще се представи с "Историята на жена ми", филм на унгарската режисьорка, носителка на "Златна мечка", Илдико Енеди. Филмът е по романа на унгарския писател Милан Фющ. Прожекцията му ще се състои на 15 октомври в кино "Люмиер". Илдико Енеди няма да присъства лично, но ще се включи на живо по Zoom за среща с почитателите си.
Филмът е включен в конкурсната програма на Синелибри!
Фото на заглавната страница: Илиян Ружин
Г-жа Жаклин Вагенщайн, директор на фестивала Синелибри, и г-жа Сандра Мишкеди, директор на Институт Лист София
За филма:
Морски капитан се обзалага в кафене с приятел, че ще се ожени за първата жена, която влезе. Следва коварен лабиринт от страст и ревност или най-екстравагантният любовен триъгълник след „Опасни връзки“. Филмът е адаптация на едноименния експериментален роман на Милан Фющ от 1942 година. Страстно вглъбена и непокорна, историята обръща гръб не само на научните и политическите истерии, а и на целия грубо непристоен свят, без да забравя или да се отказва нито за миг от обективността. Авторът се занимава с вътрешните трепети на външния свят, с познатите на всички ни сложности и абстракции на душата.
НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ:
2021 Номинация за „Златна палма“ от кинофестивала в Кан
За книгата:
С непокорността и страстта на вглъбяването, с които „Историята на жена ми“ (1942) на Фющ обръща гръб не само на научните и политическите истерии, а и на целия грубо непристоен свят, без да забравя или да се отказва нито за миг от обективността, занимавайки се изключително с вътрешните трепети на външния свят, с познатите на всички ни сложнотии, интериори и абстракции на душата – то се оказва едва ли не самотно в европейската литература произведение. Има един-единствен по-ранен паралел, романът в писма на Шодерло дьо Лакло „Опасни връзки“. И само темата им да беше еднаква. Употребата на езика е аналогична. Държат не само на изразителността на езиковото несъвършенство. Държат на грешките в езика. Фющ и Лакло ясно разграничават нещата, за които човек има свободен избор, от нещата, за които няма. Смятат животинския нагон не за лично качество, а за енергиен източник на сетивната и емоционалната дейност. От която човек не може свободно да се откаже, нито да я имитира безнаказано. Без да се вземе предвид тази тънка разлика, без това малко откритие не може да бъде проумяна не само собствената малка история на отделния човек, но и голямата му история.
За автора на книгата:
Милан Фющ (1888-1967, Будапеща) е унгарски писател, поет и драматург. Завършва право в Будапещенския университет (1912). Още с първата си стихосбирка през 1914 г. скъсва с всяка традиционна поетика. Най-значими от последвалите му творби са драмите „Нещастници” (1914) и „Крал Хенрик VI” (1931), повестите „Смеещите се” (1919) и „Адвент” (1922), както и романът „Историята на жена ми” (1942), номиниран през 1965 г. за Нобелова награда. Крайно интересен е и дневникът на Фющ, който с прекъсвания води от началото на 1904 г. През 1948 г. е удостоен с високата държавна награда „Лайош Кошут”. През 1975 година вдовицата на писателя Ержебет Хелфер учредява със собствени средства наградата „Милан Фющ”, която е първото отличие в Унгария, връчвано от независимо жури за литературни постижения, а по-късно и на чуждестранни творци за цялостни достижения в превода на унгарска литература.