Интервю: Дьорд Сонди - Доктор хонорис кауза на НБУ

„…клише, което често споменават във връзка с Дьорд Сонди, е, че е работохолик. В това обаче има известна доза негативизъм, който аз отхвърлям. … […] Ако искам нещо да се свърши в срок и както трябва, обръщам се към Дьорд Сонди. Затова за мен наистина е радост да обявя пред вас връчването на тази награда – израз на уважението ни.“ (Пламен Дойнов)

С Дьорд Сонди, собственик на списание, редактор, писател, българист разговаря Ференц катанг Ковач.

Ференц Катанг Ковач: През тези месеци влезе в полезрението на медиите с две важни събития. Започвам с по-приятното: тази пролет ти беше връчен Унгарски рицарски кръст за заслуги. Второто събитие е потискащият факт, че любимото за много от нас списание, твоето любимо творение „Напут“, спира да излиза в хартиен формат от тази година. Настоящият ни разговор отново е свързан с чудесна новина. А именно, че неотдавна се завърна от любимата ти София, където те избраха за Доктор хонорис кауза. Според официалната ти биография това е второто подобно българско отличие…

Дьорд Сонди: Да, през 2002 университетът „Св. св. Кирил и Методий“ в обичното ми Велико Търново, старата столица на България, ме почете по този начин. А сега и Нов български университет. Особено приятно ми стана, че комисията ме е одобрила единодушно. Прекратяването на книжния "Напут" може донякъде да се свърже и с това, тъй като и двата факта са свързани със 75-годишнината ми, само че единият (прекратяването на списанието) отдавна бях решил сам, а вторият – при юбилеите отделят повече внимание на човека, както и на приноса му. През 47-те ми години като българист и унгарист - наред с близо двете десетилетия, посветени на "самонадянатия разкошен ярем": списанията „Напут“ и „Напкут“ - тамошната оценка на работата ми ми донесе поредица от професионални и държавни отличия, наистина не мога да се оплача. Според мен юнската церемония по обявяването ми за Доктор хонорис кауза ще е последната в поредицата. Щастлив съм. И след няколко месеца ще се завърна към своята засега оставена сама на себе си българистика. Остава обаче „naputonline/напутонлайн“. И се надявам да излязат – на унгарски или на български – позанемарени ръкописи, научни книги, „смесени сборници“, стихове.

ФКК: Връчването на награди е свързано с лаудация. Ще обобщиш ли за нас същността на казаното? Къде можем да открием пълният текст, преведен на унгарски?

ДС: Лаудацията беше в две части: ректорът Пламен Дойнов ме представи в свободен текст, след което ръководителят на департамент "Нова българистика" Морис Фадел представи научното ми творчество и житейския ми път. Ще ти предоставя непретенциозния превод (на унгарски не съм го правил аз) на похвалното слово на Дойнов (нали в такива случаи обикновено хвалят).

ФКК: Само един откъс: „Един от най-големите чуждестранни българисти – така те характеризира Дойнов, – за чиято дейност казаното от доцент Фадел дава достойна представа за богатото му творчество и обосновава решението на университета относно присъждането на Доктор хонорис кауза. Зад множеството изброени факти се крие истински интелектуален труд от огромна важност, него би желал да оцени по достойнство нашият университет. Според нас това, което Дьорд Сонди е направил за българската култура, литература и език, е като планина – бих казал планината Сонди, която, повярвайте, е много трудна за обхождане… Може би някой ден ще организираме специален поход, за да се запознаем с красотата и дълбочината на този връх.” Поздравявам те. И – така си мисля – е трябвало да произнесеш реч. За какво се говореше в нея?

СД: Да го наречем лекция, не бих я нарекъл тържествено слово… Да, останах верен на стила си, беше мозаечна смесица: писателски портрети, стихове, езиковедски пасажи, няколко характерни (дори игриви?) гледни точки към българските литературни явления. Имах основания да се опасявам, че ще предизвикам смут, но, за щастие, приеха я добре. Вече е качена и на сайта на университета. Не бих могъл да я предам на унгарски. Пътят? – това беше заглавието, а може би и темата й.

ФКК: Какво следва да се знае за университета?

ДС: Нов български университет е основан през 1991. Частен университет е. С десет хиляди студенти. Заема видно място сред българските университети. Бях лектор (1975–1979) в СУ „Свети Климент Охридски“ (основан 1888), след това първият гост-преподавател в новосъздадената специалност "унгарска филология", като чуждестранен аспирант на Унгарската академия на науките прекарах в него три години (1981–1984) и защитих кандидатската си дисертация, от 2004 до 2009 г. бях гост доцент. Но Нов български университет ме удостои с титлата Доктор хонорис кауза. При тях бях член на Международния консултативен съвет. Сега те желаят да издадат защитената ми преди 37 години дисертация. (Аз не съм се занимавал с нея, липсват само обобщенията под линия. Както компютърният набор на 420 машинописни страници…) Бих желал да предам на архива им притежавани само от мен документи (ръкописи, писма, звукозаписи, снимки и др.), които са важни българската история на литературата.

ФКК: А за края на „Напут“? И „Цедруш“ ли приключва?

ДС: С много труд събирам за планираното за края на лятото прощално издание творбите на много автори. Вторият за тази година брой ще бъде 222-ият. Освен това още тази година ще последва един реперториум и една отделна подборка: надявам се навреме да стане готова студията на Золтан Жавоя за пълната оценка на „Напут“, филологическа оценка на всички тематични броеве, на двайсет и двете годишни течения, на постиженията на близо десет хиляди автора. А наесен – ако епидемиологичната обстановка позволи – поредицата от нереализираните литературни вечери „Напут“. И от колегите ми редактори на последните прощални книжки и някои любими писатели под логото на Художествена фондация „Цедруш“. През септември все пак за пръв и последен път ще се появя на Седмицата на унгарската книга с половин павилион „Цедруш“. С дъщеря си. Така че фондацията продължава своя живот, дъщеря ми стои и зад „naputonline“. А „Напкут” от 2016 се ръководи от сина ми. Благодаря му за всичко.

Източник: http://olvasat.hu

От ляво надясно: Сандра Мишкеди, директор на Унгарския културен институт, Н.Пр. Текла Харангозо, посланик на Унгария в България, Пламен Дойнов, ректор на НБУ, Дьорд Сонди

От ляво надясно: Сандра Мишкеди, директор на Унгарския културен институт, Н.Пр. Текла Харангозо, посланик на Унгария в България, Пламен Дойнов, ректор на НБУ, Дьорд Сонди