Имола Аманда Сабо и Петер Виг: блицинтервю

1. Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?

Имола Аманда Сабо:

Метеорологията ме вълнува още от основното и средното училище, макар тогава повече като прогноза за времето. По-късно, в университета, още от края на първи курс ме завладя изследователската сфера. Да посветя живота си на изследването на климата не беше съзнателно решение, просто стана ясно, че макар това да не е дори приблизително най-лесната професия, тя е пълна с възможности и предизвикателства, които са ми като по мярка. Едно от най-важните неща за мен е, че мога да работя с изследователи от други страни и така, освен че опознаваме културите си, получавам възможност за напълно нови гледни точки в професионално отношение. Наясно съм, че бих могъл да избера професия с по-лесно препитание и повече време за сън и свободни занимания, но се чувствам щастлив, че открих тази област, в която непрекъснато виждам възможности, затова не съжалявам за решението си.

Петер Виг:

Въпросът „какво би станало, ако” е по-скоро в сферата на литературата и фантастиката и макар може би някога да ми се открие време и енергия да пиша книги, засега още не е дошло времето за това. На 22 януари 2019, деня на унгарската култура, телефонът ми иззвъня, съобщиха ми, че е възникнала потребност от създаването на научнопопулярна платформа за климатичните изменения, дали бих се включил в нещо такова и евентуално да я ръководя? Както се казва, след това всичко е история, но за щастие в сегашно време, защото проектът ни ще продължи и за в бъдеще. Всичките ми способности, които натрупах в годините на обучението си и изследователската си дейност, намират приложение при ръководството на „Градус и половина”, от тази гледна точка си позволявам известна доза фатализъм, в смисъл, че всичко случило се досега е добре, че се е случило, защото сега съм на подходящото място и се занимавам с работа, която помага, а не вреди.

2. С какво се гордеете най-много в творческия си път?

Имола Аманда Сабо:

Макар да зная, че в качеството си на изследовател, превил гръб над компютъра, върша не по-малко значима работа, все пак трябва да кажа, че най-много се гордея с възможността като един от постоянните автори на „Градус и половина” да работя върху това да превръщам в дела описаните в изследванията факти. В епохата, когато на собствен гръб изпитваме въздействията от климатичните промени, причинени от човека, е едновременно и благословия и проклятие да бъдеш изследовател на климата. От една страна съм от този тип хора, които предпочитат да са наясно с очакващите ги предизвикателства, отколкото да живеят в щастливо неведение, затова за мен е важно да разбирам в дълбочина процеса и последствията на климатичните изменения. Трудна и често неблагодарна задача е обаче комуникирането към обществото на това, пред което трябва да се изправим. Но вярвам, че тези, които ни четат, разбират какви възможности получаваме благодарение на науката със знанието какво трябва да направим за ограничаването на климатичните промени и за приспособяването към неизбежните въздействия, не ни остава друго освен да живеем с тях.

Петер Виг:

Съществуват два типа хора: такива, които веднага и без затруднение могат да отговорят на този въпрос и такива, които се смущават от него. Аз съм от последните и вероятно бих бил онзи рицар от „Монти Пайтън и Свещеният граал”, който на Моста на смъртта отговаря погрешно на въпроса кой е любимият му цвят и пада в Пропастта на вечното проклятие. Ако читателят не разбира препратката, давам по-пространно обяснение: по време на професионалната си кариера човек в най-добрия случай вижда във все по-големи подробности разширяващия се пред него хоризонт, а едновременно с това от време на време се променя и това, с което най-много се гордее. В настоящата си работа като ръководител най-много се гордея, че съм способен да изтръгна максималното от впрочем талантливи хора и от това печелят както те, така и все по-задушаващата се унгарска общественост. А принадената стойност може да е избягването на най-лошите сценарии на климатичните изменения и замърсената околна среда.

3. Как протича един Ваш обикновен ден?

Имола Аманда Сабо:

Тъй като работя по много проекти и същевременно съм завършващ докторант в докторантската школа по науки за околната среда към Университета „Лоранд Йотвьош” в Будапеща, дните ми продължават, докато не легна да спя. На всичко отгоре с екипа на „Градус и половина” като едно шумно и немирно семейство непрекъснато сме онлайн и докато пишем статии, следим най-новите изследователски резултати и новини.

Петер Виг:

За някои дейности казват, че никога не можеш да ги приключиш, най-много да ги прекъснеш. Това напълно отговаря на ролята ми в проекта, където съм едновременно мениджър, редактор, свързващо звено, администратор, HR, организатор на прояви, пиар и във връзка с настоящото събитие в София: лектор и панелист. Занимавам се буквално с почти всичко от стратегическото планиране до ежедневните оперативни задачи. Който познава този начин на живот, знае, че често вместо календарната година по-определящ е периодът на проекта, задължителните доклади, времето на издаване на различни важни материали (като докладите IPCC) или периодът на събитията от глобалната политика за климата (например срещата на върха - Конференцията на ООН по изменението на климата – COP). Така че се стремим да сме в крачка с актуалните събития и да реагираме на тях. При такава кавалкада не е изненадващо ако човек забрави кой ден е, особено защото наред с „Градус и половина” (макар и все по-малко), но поемам и работа по други временни проекти.

4. С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?

Имола Аманда Сабо:

Тъй като при толкова задачи нямам свободен ден, се налага съзнателно да си определям време за почивка. Когато ми се удаде възможност, обичам да пътувам или да прекарвам време с приятели и семейството си.

Петер Виг:

Спорт, култура, срещи с хора, природа.

5. Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?

Имола Аманда Сабо:

Да не избира професия или работно място, което е популярно, а каквото наистина го интересува. Ако е упорит и страстно обича това, което върши, ще постигне успех във всяка област. Това, разбира се, звучи като евтин цитат със залез за фон, но от опит заявявам, че е вярно.

Петер Виг:

Да не търсят само онова, в което са добри, а онова, което същевременно ги прави и щастливи. Защото двете не винаги са едно и също и ги бъркаме. За разбирането и разделянето на двете са нужни търпение и опит, но преди всичко самопознаване. Да не се страхуват от промяната, защото не е вярно, че сигурното зло е по-добро от несигурното (добро).

6. Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?

Имола Аманда Сабо:

През ноември 2019 прекарах няколко дена в България, не във връзка с работата, а като турист. Обиколих най-важните забележителности в София, Пловдив, Велико Търново и някои по-малки интересни туристически места, които ми бяха по път. А едно наистина необичайно туристическо преживяване беше посещението с българските ми приятели на концерта на музикалната група „Дубиоза колектив” в софийската Арена Армеец.

Петер Виг:

За жалост не съм бил, но през годините на професионални и други прояви често съм се срещал с български колеги и ми направиха добро впечатление. Това, комбинирано с любовта ми към Балканите, предполага, че при следващ случай ще мога подробно да отговоря на този въпрос.