На заседанието си от 16 март 2021 г. Академичният съвет на Нов български университет присъди званието „doctor honoris causa“ на д-р Дьорд Сонди заради заслугите му в областта на изучаването на българския език и литература, за приносите му в превода и представянето на българската литература на унгарски език и заради подкрепата му за развитието на българистиката в Нов български университет.
Д-р Сонди ще получи отличителния знак „доктор хонорис кауза“ на тържествена церемония в университета, на която ще произнесе публична лекция. Очаква се това да стане в началото на лятото тази година.
Дьорд Сонди е роден на 15 март 1946 г. в пленнически лагер в австрийското селище Феферниц. Средното си образование завършва в град Печ (Унгария), където работи като миньор в уранов рудник и библиотекар, след това в Будапеща като пощальон и секретар на катедра. Завършва унгарска и българска филология в Будапеща. От 1975 г. работи в Националната библиотека за чужди езици, където през 2007 г. се пенсионира като главен съветник. През 1975-1979 г. е лектор по унгарски език в Софийския университет „Климент Охридски”, пак там е гост-преподавател по „Унгарска филология“ през 1980-1981 г. и през 2004-2009 г. Почетен член на Сдружението на български писатели и на Съюза на преводачите в България. До 2014 г. е член на редколегията на културно-общественото двуезично списание „Хемус“ в Будапеща и на списание „Език и литература”. Член на Общността към Унгарската академия на науките и Унгарската академия на изкуствата. Директор на Унгарския културен институт и съветник при Посолството на Република Унгария в София (1999-2004). През периода 1980-1999 г. е отговорен редактор за българска литература в Издателство „Европа“ в Будапеща. От 1995 г. е главен редактор на списание „Полис“, от 1999 г. - главен редактор на месечното списание за литература „Напут“, от 2003 до 2016 г. е директор на издателство „Напкут“, от 2016 г. е главен редактор на електронното издание Napútonline - www.naputonline.hu. От 2003 г. председател на Фондация "Цедруш". През 1984 г. в София защитава кандидатска дисертация на тема „Съпоставителен анализ на българския и унгарския глагол” и става доктор.
Публикации: учебник „Български език за говорещи унгарски (в съавторство) (1982); Унгарско-български разговорник (1984) – в съавторство; стихосбирка: „Разбирам ли?” (1994), стихосбирки на български език „Припада диагоналът” (1992), „За ек вам” (1996). Написал е двеста нови и допълващи статии за български писатели, литературоведи. Превел е повече от 12 хиляди страници проза, 20 хиляди стиха от български език (дълга поредица от самостоятелни книги), броят на преведените автори е близо 400; на български език (като съпреводач) три хиляди стиха, две драми; над петстотин публикации (на унгарски и на български език), участва в съставянето на близо три дузини антологии в Унгария и България. Представителна сбирка на художествените му преводи „Прелетни цветя” (Vándorvirágok), Напкут, 2010. („Фиданки и трохи” /Magoncok és morzsák/. Кратки форми на 168 български автора. Напкут, 2006 г., 550 стp.).
Награди: Награда „1300 години България” (1981), Орден „Кирил и Методий” (1985), Награда „Марин Дринов” на БАН (2001), Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” (2002), Награда „Стоян Бакърджиев” на Съюза на българските преводачи (2003), Орден „Отец Паисий” на Министерство на образованието на България (2006), Награда „Златен будилник” на БНР (2007), Награда „Златен век” (2015), Орден „Жан Моне” (2015), Награда „Атила Йожеф” (2015) и още 14 – български – министерски, медийни и други (между които и малцинствени) награди и отличия. В Унгария 5 награди за качество за сборници с преводи през 1980-те години (Емилиян Станев: „Антихрист”, Любен Петков: „Зелени кръстове”, Захарий Стоянов: „Записки по българските въстания”, Алеко Константинов: „Бай Ганьо”, „Българи от старо време” (антология).