1. Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?
Литературата винаги ме е интересувала, но не аз избрах попрището си, по-скоро то ме намери. Към края на следването си в Университета „Пазман“, където учех в специалностите „Английска филология“ и „Комуникации“, почти случайно попаднах в преводаческата професия. Тогава имах чувството, че искам винаги да се занимавам с това, но след време у мен се засили желанието да пиша собствени истории. Аз съм от типа късно узряващи, дълго време мина, докато стигна до първата си публикация, но мисля, че като изключим няколко дреболии, и днес не бих постъпил другояче.
2. С какво се гордеете най-много в творческия си път?
От преводите си най-много се гордея с романите на Кормак Маккарти „Пътят“ и „Пресичане“, работата по тях беше истински всепоглъщаща. След като излезе първият ми роман „Сляпа надпревара“, светът ми се преобърна, трудно би било да избера едно единствено нещо, с което истински се гордея, но при всяко положение едно от тях е, че написах втората си книга „След последната война“. Разбира се, не бих се обзаложил за голяма сума, че някой ден това, което съм написал, ще стане част от зрелостния изпит в училище.
3. Как протича един Ваш обикновен ден?
Започва със събуждането, после будя децата и потегляме към училище. След това, ако имам време, се разхождам малко с кучетата, но това вече си е част и от работата, защото често по време на разходка ме спохождат най-добрите идеи. После превеждам, пиша, редактирам. На първо чуване това сигурно звучи ужасно скучно, но точно това е чудото на литературата, всъщност дните ми не си приличат един с друг, защото никога не знам предварително накъде ще поеме една или друга история, която искам да напиша, или пък в какъв свят ще ме отведе книгата, която превеждам.
4. С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?
Вече споменах кучетата, те са две, осиновихме ги от приют, много се разхождам с тях, повечето добри – или изглеждащи ми добри – идеи ми идват наум точно по време на разходка. Преди няколко години започнах да се занимавам с риболов заедно с по-малкия ми син. Никога не съм си представял, че толкова може да ме ангажира това да седя на брега на някакво езеро и да чакам да клъвне. Обичам да ходя на театър, на кино и, разбира се, да чета.
5. Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?
Да напише такъв роман (пиеса, стихотворение, новела, каквото и да е), който би трябвало да напише дори и да не излезе никъде. И да пише така, сякаш го прави само за себе си. Трябва да изключи всичко друго от ума си. Това може и да звучи просто, но не е, повярвайте.
6. Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?
Не, за съжаление не съм бил, но очаквам срещата с нетърпение. Безкрайно съм поласкан, че романът ми е излязъл в България. Чувството да последвам книгата си е приятно, макар и да е само в рамките на едно блиц-посещение.
Фото: Река Богдан