1. Кога и как избрахте това поприще? Ако можехте да започнете живота си отначало, бихте ли избрали същия житейски път?
Когато за пръв път посетих музей, установих, че на живописта може да се гледа и като на призвание и, разбира се, веднага реших, че и аз ще стана художник. Тогава бях на три години. Друг въпрос е за колко време, поне приблизително, успях да го осъществя, във всеки случай процесът беше дълъг… Ако можех да започна живота си отначало, естествено бих направил нещата другояче, кой би желал да преживее още веднъж същото, след като на света има толкова много проблеми, чакащи да бъдат открити и решени.
2. С какво се гордеете най-много в творческия си път?
За мен гордостта е напълно неутрално понятие. Да речем, че понякога мога да изпитам силна радост. Това се случва, когато актуалната ми творба е завършена и работи, когато аз вече не съм й необходим, а тя самата се артикулира.
3. Как протича един Ваш обикновен ден?
Върша си работата, размишлявам, разговарям с хора, обръщам внимание на семейството си, информирам се за света, движа се, тичам насам-натам.
4. С какво запълвате свободното си време, какво ви зарежда?
Докато работех като учител, единствено в свободното си време можех да се занимавам с живопис, да правя скици, да планирам, да произвеждам, да рисувам или да изготвям плакати и покани, да организирам и подреждам изложби или да помагам в тяхната организация, предимно в Галерия „Харом Хет“ (Три седмици) и понякога намирах за кратко възможност и да участвам в работата на Творческото сдружение „Отворени структури“. За повечето художници свободното им време е моментът, в който могат да се занимават с призванието си, ако им е останала енергия или семейството им го търпи, ако изобщо имат семейство. За този проблем могат да се разкажат безброй истории. При мен това положение се промени преди няколко месеца, имам голям късмет, че понастоящем призванието ми е моята работа.
5. Какъв съвет, напътствие бихте дали на един начинаещ?
Не съм сигурен, че колегите имат нужда от съветите ми, защото творческото поведение и мислене могат да бъдат много разнообразни и по различен начин да доведат до успех. Ако изобщо има подобна потребност, то тогава по-полезен би бил един разговор, в който да се видят и външните гледни точки, това подпомага авторефлексията. По отношение на една творба винаги си струва да се разбере каква е тя и защо сме я направили и ако действително причината и целта са тези, за които говорим, тогава да установим дали със сигурност сме направили всичко по възможно най-добрия начин… Трудността тук идва от по-широките взаимовръзки, от по-пространната действителност, от представените в нея преференции, пропорции, време, желание и амбиция, които в крайна сметка ще рефлектират върху творбата… Надявам се, че и младите творци ще намерят радост в сътворяването.
6. Били ли сте в България? Какви спомени, впечатления имате от страната?
Веднъж бях в България, през 2012 г. участвах в организирания от Георги Димитров Ортогонал в София. Това беше конкретна международна творческа конференция, в която се представих с изложба. Участваха гости и творци от най-различни краища на света и беше уникално събитие, друго такова в половин Европа не може да се намери.
